Пред трудната любов се коленичи
Пред трудната любов
се коленичи.
И се мълчи,
като в порутен храм.
Пред нея няма рози,
ни икони.
Но нея точно
няма да ти дам.
Стрелките и
не бият във сърцето,
ала дълбаят
във душата и с кинжал
под слънчевия сплит
във междуребрието.
Лицето и е
цялото опръскано със кал.
Тя - трудната,
се ражда трудно.
Без думи,
без излишества,
и без лъжи.
Зачева се,
от най- дълбокото...
Не искай
точно нея
да ми вземеш ти!
Защо се чудиш днес,
че пак летя?
Догоних я
с агонията във душата
и напоих във нея
моите крила
пълзейки,
с капки кръв по колената.
се коленичи.
И се мълчи,
като в порутен храм.
Пред нея няма рози,
ни икони.
Но нея точно
няма да ти дам.
Стрелките и
не бият във сърцето,
ала дълбаят
във душата и с кинжал
под слънчевия сплит
във междуребрието.
Лицето и е
цялото опръскано със кал.
Тя - трудната,
се ражда трудно.
Без думи,
без излишества,
и без лъжи.
Зачева се,
от най- дълбокото...
Не искай
точно нея
да ми вземеш ти!
Защо се чудиш днес,
че пак летя?
Догоних я
с агонията във душата
и напоих във нея
моите крила
пълзейки,
с капки кръв по колената.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
