Легенда за русалка
Вълна ли се разпени
и във скалите бясно
разсипе свойте пръски,
едно момиче светло
с коси от водорасли
към хоризонта плува.
Но спират се в скалите
разпенени вълните
и пръскат се в очите
солените им чувства.
Оплитат с водорасли,
със мидени черупки,
рисуват под вълните
измивани рисунки.
И вечер с тиха нежност,
и сутрин с нова радост,
момичето отплува
към брегове мечтани.
Дали ще се разбива
във зъбери отвесни,
ще удря, ще бесува
и пак на дъното ще легне.
Или пък с бяла нежност
по пясък ще дрейфува,
раздипля топли къдри
и нежно го целува.
От морска болест люляна
една жена сънува.
И в сънищата златни
далечен мъж целува.
Целува го унесена,
а морските й песни
забиват във сърцето му
стоманени харпуни.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
