30.09.2008 г., 0:08

Лебедова песен

979 0 19

 

Лебедова песен

 

 

Към скритото в душата си надничам

(тя, някак си е свита от очакване),

запалила свещичка за обичане,

а иначе – курбан на дявола останала.

Къде ли не те търсих, белоперени,

(тамян кадих, магии правих),

часовника си всеки ден сверявах,

стрелките му по мъничко назад отвличах.

Мечтаех те, изпях, наричах те,

(кълнях световното пространство),

безумно тичах към следите ти

и камъчета подир себе си оставях.

Дано ги видиш, като в приказките,

(аз всяка нощ ги препрочитам),

не съм принцеса, но съм истинска,

облечена в любов жена, на прага ти.

Сега заставам, на ъгъла във сянката ти,

(на колене, ридаеща и чакаща).

Познай ме, намери ме и обичай ме –

на крачка съм от теб. Повярвай ми.

 

 

28.09.2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Смайли, гларуси, лебеди - все същото - пернати (където искаш сложи ударението). Целувчица!
  • Хехе Веси,аз от толкова годи пък съм с гларус,та мисля дали не сменя с лебед.Обаче,дали не е същото?)
  • Великолепно! Замаян съм от силното въздействие на твоите стихове!
  • Голям си сладур, РИМПО (нищо че си варненски гларус). Ама то, ние в Бургас и чайки, и лебеди имаме. О пък кралицата нали има нужда от крал. Хайде сега - рода сме си!
    Вранке, казвала ли съм ти, че си страхотна!
    С благодарност към всички! Отивам да дооскубя лебеда!
  • Хаааааааааа....!!!Гларуси значи???Хмм...!!!Ама с коментар,че Бургас бил кралят, под творба за Варна.........рискуватеНе за друго,ами то гларусите са във Варна,а в Бургас чайки самоПоздрави за лебедовата песен

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...