3.10.2008 г., 0:36

Тишината е свята

5.0 (15)
1.4K 0 24


Тихичко стъпвай,

когато

вее опияненият вятър

покрай мен –

неотронената,

дето все брои лудо листата.

Спри до мен

и не дишай.

Тишината е свята.

Тя е Олтарът,

Кръстът

и Богът

във душата ми.

 

 

Тихичко стъпвай.

Ронят се

сребърни истини

и посипват с позлата.

А земята е пурпурна

от страстта им.

И свята.

Спри до мен

и не дишай.

Аз съм Началото,

Краят

и Вселената

във душата ти.

 

02.10.2008 г. , 23.30ч.

 

 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 19 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...