Тихичко стъпвай,
когато
вее опияненият вятър
покрай мен –
неотронената,
дето все брои лудо листата.
Спри до мен
и не дишай.
Тишината е свята.
Тя е Олтарът,
Кръстът
и Богът
във душата ми.
Тихичко стъпвай.
Ронят се
сребърни истини
и посипват с позлата.
А земята е пурпурна
от страстта им.
И свята.
Спри до мен
и не дишай.
Аз съм Началото,
Краят
и Вселената
във душата ти.
02.10.2008 г. , 23.30ч.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
хубаво!