Тихичко стъпвай,
когато
вее опияненият вятър
покрай мен –
неотронената,
дето все брои лудо листата.
Спри до мен
и не дишай.
Тишината е свята.
Тя е Олтарът,
Кръстът
и Богът
във душата ми.
Тихичко стъпвай.
Ронят се
сребърни истини
и посипват с позлата.
А земята е пурпурна
от страстта им.
И свята.
Спри до мен
и не дишай.
Аз съм Началото,
Краят
и Вселената
във душата ти.
02.10.2008 г. , 23.30ч.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
хубаво!