viktoar (Виктория Стоянова)
7.10.2008 г., 15:12

Копнеж

  Поезия » Еротична
1.5K 0 4
Нашите две тела, вплетени
в танца на страстта,
топлината на ръцете ти,
впити в пламналите ми бедра,
дъхът ти - в тихия шепот на вятъра -
едва доловим...
натам е отправен копнежът ни,
а ние неловко мълчим.

Понеси ме на ръце -
оставям се в твойте обятия -
нека огънят в моето сърце
пламне  между телата ни!

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 24 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Избор на редактора

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 5K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 6.9K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.6K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.8K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 6K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Поезия 12.2K 5.0