7.10.2008 г., 15:12

Копнеж

1.4K 0 4
Нашите две тела, вплетени
в танца на страстта,
топлината на ръцете ти,
впити в пламналите ми бедра,
дъхът ти - в тихия шепот на вятъра -
едва доловим...
натам е отправен копнежът ни,
а ние неловко мълчим.

Понеси ме на ръце -
оставям се в твойте обятия -
нека огънят в моето сърце
пламне  между телата ни!

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 3 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...