7.10.2008 г., 15:12

Копнеж

1.4K 0 4
Нашите две тела, вплетени
в танца на страстта,
топлината на ръцете ти,
впити в пламналите ми бедра,
дъхът ти - в тихия шепот на вятъра -
едва доловим...
натам е отправен копнежът ни,
а ние неловко мълчим.

Понеси ме на ръце -
оставям се в твойте обятия -
нека огънят в моето сърце
пламне  между телата ни!

© Виктория Стоянова Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 11 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...