Момичето в огледалото
Момичето в огледалото
Напомня ми за себе си момичето отсреща.
Не мога да я утеша.Или поне не днес.
Нещастна е.Навярно чака да и кажа нещо.
Различна е.Захвърлила достойнство,воля,чест.
Не съм я виждала така спокойна.
Не говори и не се усмихва.
Тишината бе за нея непристойна.
Сега поема дъх и пак утихва.
Изплака си очите примирена,
Усмивката до кръв сама издра.
От камъка сега е по студена,
и сякаш мъртва е във вечността душа.
Но чакай!Не!Не си отивай още,
момиче близко или непознато,
дали се лъжа или нощем,
в огледалото говоря с мен самата?
Напомня ми за себе си момичето отсреща.
Не мога да я утеша.Или поне не днес.
Нещастна е.Навярно чака да и кажа нещо.
Различна е.Захвърлила достойнство,воля,чест.
Не съм я виждала така спокойна.
Не говори и не се усмихва.
Тишината бе за нея непристойна.
Сега поема дъх и пак утихва.
Изплака си очите примирена,
Усмивката до кръв сама издра.
От камъка сега е по студена,
и сякаш мъртва е във вечността душа.
Но чакай!Не!Не си отивай още,
момиче близко или непознато,
дали се лъжа или нощем,
в огледалото говоря с мен самата?
© Владислава Генова Всички права запазени
