13.03.2006 г., 12:21

Момичето в огледалото

4.6 (14)
2.3K 0 13
         Момичето в огледалото

Напомня ми за себе си момичето отсреща.
Не мога да я утеша.Или поне не днес.
Нещастна е.Навярно чака да и кажа нещо.
Различна е.Захвърлила достойнство,воля,чест.

Не съм я виждала така спокойна.
Не говори и не се усмихва.
Тишината бе за нея непристойна.
Сега поема дъх и пак утихва.

Изплака си очите примирена,
Усмивката до кръв сама издра.
От камъка сега е по студена,
и сякаш мъртва е във вечността душа.

Но чакай!Не!Не си отивай още,
момиче близко или непознато,
дали се лъжа или нощем,
в огледалото говоря с мен самата?

© Владислава Генова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 18 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Тринадесет

nikikomedvenska

Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...