Сънувам те, море
Сънувам те, море...
И не във сънищата златни
сънувам бъдещия ден -
стохилядно,
за кой ли път, отново
живея днешния си земен ден.
Сънувам те, море.
И как ми се явяваш са̀мо -
не с приказни вълни и брегове,
а с пясъчни следи,
примамливи до бяло
и хоризонта пламнал.
Сънувам те, море.
И като скала вековна,
застинала край свиден бряг,
вълните ти посрещам,
прегръщам ги греховно
и ставам пяна, ставам прах...
Сънувам те, море...
И в сънищата съм спокойна само.
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
