12.10.2008 г., 19:18

Под дъжда

1.3K 0 20
ПОД ДЪЖДА

(посветено днес)




Под дъжда аз веднъж се спрях
и пих от сълзите му влажни.
После тихичко ромолях,
ромолях...
И разбрах, че от тях съм
по-щастлива и още по-жадна.
По-жадна...
Под дъжда те целунах веднъж
и превърнах те в мъж,
който плаче за мен.
Така плаче...
И разбрах, че от теб
съм по-силна,
а не по-слабата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е - спор няма!
    ----------------------------------
    Поздравче и от мен. Наполи
  • Благодаря ти, Митко! Радвам се, че моят поздрав ти е харесал. И аз харесвам твоето поетично перо. Поздрав!
  • Пак ти благодаря antoan1antoan - и за коментара, и за оценката, и за сърдечното пожелание.
  • Анета, благодаря ти! И за добрата организация на срещата в Казанлък още веднъж ти благодаря!
  • Весииии, дълбаеш...!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...