отпивам спокойствие
от гладката жажда
на повърхността
отпивам
аромат
и предсказания
в огледално бъдеще
КАФЕ
целувам
топлия ръб
на чашата
канелена нежност
попива в устните ми
блясъкът ме заслепява
не търся друго
защото потъвам
в овалната част
от мечтите
КАФЕ
дихания бленувани
в сутрешна
празнота
една капка сметана
самотна на масата
искрен поздрав
от първия слънчев лъч
с първото
ухаещо
КАФЕ
песен...
© Геновева Христова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
