13.10.2008 г., 0:11

К а ф е

1.5K 0 33

 

 

 

 

отпивам спокойствие

 

от гладката жажда

 

на повърхността

 

отпивам

 

аромат

 

и предсказания

 

в огледално бъдеще

 

КАФЕ

 

целувам

 

топлия ръб

 

на чашата

 

канелена нежност

 

попива в устните ми

 

блясъкът ме заслепява

 

не търся друго

 

защото потъвам

 

в овалната част

 

от мечтите

 

КАФЕ

 

дихания бленувани

 

в сутрешна

 

празнота

 

една капка сметана

 

самотна на масата

 

искрен поздрав

 

от първия слънчев лъч

 

с първото

 

ухаещо

 

КАФЕ

 

 

 

песен...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...