Преразказ по една китара
Повика ме звукът й.
Със седем струни.
Пристъпих каменна.
Изтръпнала.
Уплашена.
Объркана.
От нейното желание
бях пламнала
и чудех се
къде да скрия
тази истина.
А тя ми свиреше
за вятъра,
за дъжд и смях
по струните полепнали.
Прегърна ме
с мелодия,
пътуваща
към края на земята.
И аз пристигнах.
Преминах под дъгата.
Танцувах седемструнно.
Съблякох си душата.
Изпях я цялата.
Неистово
и безразсъдно.
А, тя -
разсече тялото ми
с последните акорди.
Виртуозно!
14.10.2008 г., 23,50 ч.
София (по виртуалната спирала)
Armik-Noche De Guitarra
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
