16.10.2008 г., 12:34  

Стъкнат от думи огън

1.4K 0 27


 

Ако само знаеш
колко те обичам,
няма да стоиш там
изправен в безкрая.
Няма да цупиш устни,
да ме заричаш,
няма да ме очакваш
и в стих обличаш.
Ще ме пресрещнеш.
Ще ме обичаш.
Ще ме желаеш.
Ще тичаш, ще тичаш.
Ще ме настигнеш.
Ще ме погалиш.
Само кажи ми,
че всичко това
ще направиш.
Ще те изпреваря.
Ще стъкна огън
в слънчево огнище.
С любовна гозба
ще те нахраня.
Ще те напият
моите устни.
Ще те положа
в легло от вишни.
С тръпчиво-сладък аромат
ще те приспивам.
Ще спи зло под камък,
издялан от моите длани.
Ще вдишваш
и ще издишваш,
полепнал по пръстите ми.
Ако само знаеш
колко ми липсваш.
Стъкнат от думи огън
оставих на пруста си.

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вилияна, удоволствието е взаимно! Благодаря ти!
  • Как да не я обичам твойта поезия?Винаги така лъчезарна и топла,винаги даряваща любов!!!Страхотна си...

    С обич!
  • Вранката, разтапяш ме! Ще взема да изчезна от топлината ти
    Витания, отговарям ти - знае, знае
    Благодарности на всички!
  • Знаеш ли, Любов?!
    Поздрав!
  • Като наричане,като топлина от пламтящо сърце,като ефирно докосване,като копнеж,като милувка очаквана,като целувка нечакана...ЧУДОТО наречено ЛЮБОВ...Ти си го описала Веси!
    Прекрасно!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...