16.10.2008 г., 12:34  

Стъкнат от думи огън

1.4K 0 27


 

Ако само знаеш
колко те обичам,
няма да стоиш там
изправен в безкрая.
Няма да цупиш устни,
да ме заричаш,
няма да ме очакваш
и в стих обличаш.
Ще ме пресрещнеш.
Ще ме обичаш.
Ще ме желаеш.
Ще тичаш, ще тичаш.
Ще ме настигнеш.
Ще ме погалиш.
Само кажи ми,
че всичко това
ще направиш.
Ще те изпреваря.
Ще стъкна огън
в слънчево огнище.
С любовна гозба
ще те нахраня.
Ще те напият
моите устни.
Ще те положа
в легло от вишни.
С тръпчиво-сладък аромат
ще те приспивам.
Ще спи зло под камък,
издялан от моите длани.
Ще вдишваш
и ще издишваш,
полепнал по пръстите ми.
Ако само знаеш
колко ми липсваш.
Стъкнат от думи огън
оставих на пруста си.

 

Весела ЙОСИФОВА

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вилияна, удоволствието е взаимно! Благодаря ти!
  • Как да не я обичам твойта поезия?Винаги така лъчезарна и топла,винаги даряваща любов!!!Страхотна си...

    С обич!
  • Вранката, разтапяш ме! Ще взема да изчезна от топлината ти
    Витания, отговарям ти - знае, знае
    Благодарности на всички!
  • Знаеш ли, Любов?!
    Поздрав!
  • Като наричане,като топлина от пламтящо сърце,като ефирно докосване,като копнеж,като милувка очаквана,като целувка нечакана...ЧУДОТО наречено ЛЮБОВ...Ти си го описала Веси!
    Прекрасно!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...