Порязах се
Порязах се
на някакво си...
чувство.
И скрих
онази болка в ъгъла.
В небето си
зарових сълзите.
Накарах да вали
в сърцето си.
Опитах се
да ти забравя устните.
Прехапах се,
но вече не болеше.
И беше толкова
студено
в онзи юни.
А слънцето
изгаряше лицето ми.
Ръцете ми,
подобно пеперуди,
разперени потръпваха...
от нищото.
Което бе безумно
като бездната,
в която паднах...
без да са ме блъснали.
И острото порязване
се връщаше
при всеки спомен
за дните ни прегърнати.
Камата,
остра като чувствата,
се впиваше...
И тръпнеха очите ми
от липсата
на светлина във утрото.
И счупени луните
ме прегръщаха,
и всеки ден
се раждах да те видя,
и всяка нощ
умирах да те имам...
Порязах се,
но още съм си същата...
