18.10.2008 г., 0:24  

Последната блудница

1.6K 0 31

 

 


(Повлияно от http://www.vbox7.com/play:6cf51390>Armik - Lovers Moon )


Тази нощ съм любовница
на луна от кристали и страст.
Бягат думите - в тръпен галоп
се надбягват с една прощалница.
С късче облак са вързани очите,
пожелали лунна любов.
Късат юздите си впрягове,
безпорочно поели на път.
Тази нощ съм любовница
на луна, изтъкана от стръв.
Пътят към нея е айсберг,
невъзможен за звездна любов.
В сключени вежди на облаци
се прокрадва едно покаяние.
Прошката - полумъртва пада
върху изтъняло бледния сърп.
Тази нощ съм безумно обвързана,
полудяла от вик за любов.
Ще изпратя луната до изгрева
и ще плача за нейната смърт.
Ще остана бяла и вихърна -
последната блудница
на луна без образ и плът.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Как съм го пропуснала този невероятен стих...Съжалявам искрено!Но сега след като съм тук...две думи - НЯМАМ ДУМИ!!!!!

    С обич!
  • Елмира Митева, не ме разплаквай, тъкмо бях забравила, че съм блудница
    Благодаря ти за бурното чувство!
  • Веси, страхотна си! Стихът е наистина прекрасен!
    Шапка ти свалям!
    Браво!

    "Тази нощ съм безумно обвързана,
    полудяла от вик за любов.
    Ще изпратя луната до изгрева
    и ще плача за нейната смърт.
    Ще остана бяла и вихърна -
    последната блудница
    на луна без образ и плът."
    !!!
    Поздрав и прегръдка!
  • Мадлен, обещавам - бяла и вихърна! Разплака ме!
  • И тази нощ си чаровна и даряваш радост и оптимизъм! Поздрави !

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...