19.10.2008 г., 9:47

Листопад 2

1.4K 0 32

Вятърът флиртува със листата

и в прегръдка ги люлее...

С влюбен шепот падат на земята,

бързат с нея да се слеят.

 

Страдат оголелите дървета.

Спомените ще ги топлят.

А отгоре шепне им небето:

пак ще дойде Първа пролет...

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 7 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...