21.10.2008 г., 2:12

Орфей, ти спаси Евридика

1.8K 0 15



Вчера имах неблагоразумието да напиша под моята отдавна писана "Мъчна песен" , че я посвещавам на който я иска. Беше донякъде опит да се откъсна от нейното звучене, споделяйки я с приятели. В многострадалните ми опити да кача музикално клипче, съм заключила гласуването, с което съм засилила драматизма без да искам. Съжалявам, приятели, и отново се извинявам (не че още не изстрадвам това стихче). Реакцията ви беше изключително топла и разплакваща ме. Почувствах се виновна. Но реакцията на един млад поет ми отнесе душата. Беше написал "Приемам твоята песен! Ники." Сигурно се досещате, че ридах с глас. После посетих профила и стиховете му. Повярвайте ми, това 17 годишно момче е роден поет. Не зная по какви причини се чувства жестоко наранен, но стиховете му са чиста проба поезия. Е, някъде се е поолял от ярост, но все пак прозира талант. За неговата наранена, но съпричастна към чуждото страдание душа, написах това стихотворение. Малко е недодялано, но е искрено. За тебе, Ники - с искрена обич и възхита! Ако някой от откровенци го познава, да го целуне от мое име!
Весела ЙОСИФОВА


Орфей, ти спаси Евридика

Посвещавам на Ники - Безкомпромисен (Никой)


В огледалото на мъчната ми песен
са се отразили огледално
наранените ти чувства.
Тъжна и положена във думи
те докоснах и взривих отново
незабравено от теб пропуснато.
Посоките сменили са от ужас
нормалните си траектории -
Югът е станал северен,
Изтокът в залез се е превърнал.
Някой до теб стенеше,
някой като теб ридае
с широко отворено гърло.
Едно натрошено кресчендо
до спазъм крещеше за помощ.
И смутен, написа веднага:
"Приемам тази твоя песен!"
И за първи път тук сложи
името си - Ники.
Отмъкна ми душата, поете,
облече я в светлина и сълзи.
Дъхът ми отнесе, Спасителю -
дишах на пресекулки.
Окъпа ме с Орфееви песни.
Приятелю, ти спаси Евридика.
Изтръгна я от подземието на Хадес.
На Горния свят сме -
не се обръщай,
тук горе, при нас е твоята лира.
Поезията е твоята същност.
Роден си да пееш химни,
дори и през сълзи.
Не поглеждай назад.
Напред да вървиш
е изкуство.
Светът взема винаги
ангелски жертви.
Любовта - също.


I Will Always Love You

Музикален поздрав за Ники и всички мои приятели тук!

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....