Бяло пухче от сметана
със усмихнато лице,
със гласче като камбана -
сладко, слънчево дете.
Щом погледна го, забравям
всички грижи и тъга,
и сърцето ми се сгрява,
иде ми да полетя!
Господ явно ни дарява
с тези мънички слънца,
да зъгърбим и оставим
злобата и пошлостта.
© Валка Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
