23.10.2008 г., 20:31  

Към Ботев

5.0 (2)
1.7K 0 3

Виж я, Христо (Ботев),
виж, покорната рая
и от погнуса 
в гроба обърни се.
Това ли е народът,
за който ти умря,
това ли е идеалът,
за който ти горя.
Тежка, брате, тежка
е нашата съдба.
Народ, изпаднал в нихилизъм,
отрекъл 
уважение и морал.
Веч го няма онзи пламък
в сърцaтa ни туптял.

 

                                        С.Т.

© С.Т. Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 17 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Браво!
  • не знам точно от какво, но сме още под робство. а относно делото на тези Велики Българи.. тогава си е струвало може би, но днес - не. ако е в днешни времена едва ли някой би умрял за свободата на България
  • Така е...Левски и Ботев сигурно се обръщат в гроба...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...