Завърнах се, нарамила потоп.
И нижеха се приливи по устните.
Окичих се със тръните на Бог,
разпъната по всичките му кръстове.
Продадох си страха - не го спестих.
Апостолите замених с прокажени.
Така, без страх, с предателите пих
(те бяха и без туй със мен наказани...).
И точно те превърнаха ме в мъст.
Крещяха ято приливи в очите ми.
Сама се изковах. И станах кръст
за трънените лаври на Спасителя.
23.10.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева Всички права запазени
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
