Завърнах се, нарамила потоп.
И нижеха се приливи по устните.
Окичих се със тръните на Бог,
разпъната по всичките му кръстове.
Продадох си страха - не го спестих.
Апостолите замених с прокажени.
Така, без страх, с предателите пих
(те бяха и без туй със мен наказани...).
И точно те превърнаха ме в мъст.
Крещяха ято приливи в очите ми.
Сама се изковах. И станах кръст
за трънените лаври на Спасителя.
23.10.2008 г.
Дарина Дечева
© Дарина Дечева Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
