Недей крещя!!!
От викове
безпомощни
замаян съм,
главата ме боли.
Среднощно
ме терзаят
чужди писъци,
уви!
Някоя
пак крещи,
но едва ли я боли!
Съседа се прибрал!!!
Едва ли вече
някой не е разбрал?
Радост има
в техния креват.
Пискат, викат,
едва ли е преврат?!
Но защо да страдам
аз бе, брат!
На работа съм рано
в зори!
Недей крещя!!!
Едва ли я боли!?
Моля Ви!!!
Оставете ме
да поспя,
поне час до зори!!!
Заспи!
Заспи!
Заспи!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
