Недей крещя!!!
Недей крещя!!!
От викове
безпомощни
замаян съм,
главата ме боли.
Среднощно
ме терзаят
чужди писъци,
уви!
Някоя
пак крещи,
но едва ли я боли!
Съседа се прибрал!!!
Едва ли вече
някой не е разбрал?
Радост има
в техния креват.
Пискат, викат,
едва ли е преврат?!
Но защо да страдам
аз бе, брат!
На работа съм рано
в зори!
Недей крещя!!!
Едва ли я боли!?
Моля Ви!!!
Оставете ме
да поспя,
поне час до зори!!!
Заспи!
Заспи!
Заспи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
