Недей крещя!!!
От викове
безпомощни
замаян съм,
главата ме боли.
Среднощно
ме терзаят
чужди писъци,
уви!
Някоя
пак крещи,
но едва ли я боли!
Съседа се прибрал!!!
Едва ли вече
някой не е разбрал?
Радост има
в техния креват.
Пискат, викат,
едва ли е преврат?!
Но защо да страдам
аз бе, брат!
На работа съм рано
в зори!
Недей крещя!!!
Едва ли я боли!?
Моля Ви!!!
Оставете ме
да поспя,
поне час до зори!!!
Заспи!
Заспи!
Заспи!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Всички права запазени
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
