По горещите пясъци на спомените

Поезия

2.7K 0 29

По горещите пясъци на спомените

няма стъпки.

Има само крясъци

и пера

от чайки,

две могили

на изток обърнати

и скалИ от болка.

Такава те сънувам

(баща ми стенеше

в тъмното),

после легна до теб,

предан на морска сирена.

Морето -

траурно

ридаеше само черупки.

Скалистият бряг се счупи

завинаги.

Угаснаха всички фарове,

осветявали пътя ми.

Дали ме гледате

от Горе -

сега аз съм ладията

натоварена с въпроси.

Силна съм

и яростно

поря вълните,

но в очите ми е солено

от морските пръски.

А морето е същото,

сякаш нищо не се е случило -

идва с приливи,

ограбва с отливи

и дълбае тих залив

и за мене.

Евкалиптовата гора-Ищар

Хареса ли ви тази творба?

Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.

Активен конкурс: На село остават 3 дни за участие + още 2 конкурса

Участвай

mariniki (Магдалена Костадинова)

и болка...и красота...с обич...
Kataneca (Русин Катански)

По горещите пясъци на спомените само силен човек като теб може да пресъздаде изживяното! А, морето...то дълбае тих залив в душата ти. Настръхващи стихове, Веси!
voda (Елица Ангелова)

И в болката си силна, Весела.
В стихът ти е велоиколепен.
Поздрзв!
враната (Маргарита Василева)

...ридая с черупки...
ПОКЛОН!
Веси!
feia (Вилдан Сефер)

"сега аз съм ладията

натоварена с въпроси."

Поздравления, Веси!