2.11.2008 г., 20:56

Всичко преминава

5.0 (23)
1.8K 0 29
 

 

Малко ли,  кратко  ли, с дъх на череши,

ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.

Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.

В шепи разляна тихо притихвах.

 

Вечно ли, грешно ли, след тебе остана

око на луна и пожълтяла тетрадка.

Писах ли, сричах ли, все така разпиляна

не можах да забавя своята крачка.

 

Уморен ли, без мен ли, веднъж се отрече.

Отесняла ти беше малката стая.

Как ли, кога ли, топлото в тебе изтече

през пръстите - няма как да узная.

 

Колко ли, много ли, парче от сърцето

търкули се след твоите стъпки.

Влажно ли, прашно ли, всичко отнето

заприлича на дълго бродирани кръпки.

 

Ново ли, скоро ли, в мен се завърнах.

Не можах да се дам без остатък.

Горчиво ли? Тръпчиво  преглътнах.

Животът е рошав и толкова кратък.

 

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 18 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...