Всичко преминава
Малко ли, кратко ли, с дъх на череши,
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.
Вечно ли, грешно ли, след тебе остана
око на луна и пожълтяла тетрадка.
Писах ли, сричах ли, все така разпиляна
не можах да забавя своята крачка.
Уморен ли, без мен ли, веднъж се отрече.
Отесняла ти беше малката стая.
Как ли, кога ли, топлото в тебе изтече
през пръстите - няма как да узная.
Колко ли, много ли, парче от сърцето
търкули се след твоите стъпки.
Влажно ли, прашно ли, всичко отнето
заприлича на дълго бродирани кръпки.
Ново ли, скоро ли, в мен се завърнах.
Не можах да се дам без остатък.
Горчиво ли? Тръпчиво преглътнах.
Животът е рошав и толкова кратък.
© Ани Монева Всички права запазени
