С върха на погледа си
те докосвам.
Доизмислям ти
устните
и после
ги целувам.
Създавам си люлка
от прегръдките ти -
ефимерна до болка
и сама
я залюлявам.
Боже, колко са топли
ръцете ти,
измислени
от мойте фантазии.
Бързам към теб
всяка нощ
по пътека
със думи постлана.
Нито си близо,
нито далеч -
просто си
във виртуала.
А аз съм
утринна сянка.
Бързам към теб
всяка нощ...
Утринна сянка-Дони и Момчил&Теодоси Спасов
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
