Бързам към теб всяка нощ
С върха на погледа си
те докосвам.
Доизмислям ти
устните
и после
ги целувам.
Създавам си люлка
от прегръдките ти -
ефимерна до болка
и сама
я залюлявам.
Боже, колко са топли
ръцете ти,
измислени
от мойте фантазии.
Бързам към теб
всяка нощ
по пътека
със думи постлана.
Нито си близо,
нито далеч -
просто си
във виртуала.
А аз съм
утринна сянка.
Бързам към теб
всяка нощ...
Утринна сянка-Дони и Момчил&Теодоси Спасов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
