С върха на погледа си
те докосвам.
Доизмислям ти
устните
и после
ги целувам.
Създавам си люлка
от прегръдките ти -
ефимерна до болка
и сама
я залюлявам.
Боже, колко са топли
ръцете ти,
измислени
от мойте фантазии.
Бързам към теб
всяка нощ
по пътека
със думи постлана.
Нито си близо,
нито далеч -
просто си
във виртуала.
А аз съм
утринна сянка.
Бързам към теб
всяка нощ...
Утринна сянка-Дони и Момчил&Теодоси Спасов
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
