С върха на погледа си
те докосвам.
Доизмислям ти
устните
и после
ги целувам.
Създавам си люлка
от прегръдките ти -
ефимерна до болка
и сама
я залюлявам.
Боже, колко са топли
ръцете ти,
измислени
от мойте фантазии.
Бързам към теб
всяка нощ
по пътека
със думи постлана.
Нито си близо,
нито далеч -
просто си
във виртуала.
А аз съм
утринна сянка.
Бързам към теб
всяка нощ...
Утринна сянка-Дони и Момчил&Теодоси Спасов
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
