4.11.2008 г., 19:12

Душата си за теб във храм превърнах

1.6K 0 5
Душата си за теб във храм превърнах,
а олтара в него – твоята душа.
Икони бяха всички обещания,
а погледът ти - скрит в свещта.

Във храма бях единствен богомолец
и пред иконите със дъх стаен
запалвах свещ и коленичех, и се молех
да не загубя вярата си някой ден.

Молитвен псалм шептях в тишината.
Запалвах свещ подир свещ.
Но уви, не бе достатъчна светлината,
олтарът тъмен остана и днес.

Ден след ден, минаваха дните.
Иконите потънаха в прах.
А олтарът почти разруши се
и свещите, угаси ги сълза.

И днес, коленичила в храма,
сред руини те моля на глас:
„Върни ми само Душата“
и сривай всичко тогаз.

Тя ми е нужна сега, за да мога,
макар полужива, да вдигна глава
и храма свой да изградя отново,
за нечия друга душа!

Вярата ми... тя поне оцеля!!!*

02.11.2008 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емануела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....