Душата си за теб във храм превърнах
Душата си за теб във храм превърнах,
а олтара в него – твоята душа.
Икони бяха всички обещания,
а погледът ти - скрит в свещта.
Във храма бях единствен богомолец
и пред иконите със дъх стаен
запалвах свещ и коленичех, и се молех
да не загубя вярата си някой ден.
Молитвен псалм шептях в тишината.
Запалвах свещ подир свещ.
Но уви, не бе достатъчна светлината,
олтарът тъмен остана и днес.
Ден след ден, минаваха дните.
Иконите потънаха в прах.
А олтарът почти разруши се
и свещите, угаси ги сълза.
И днес, коленичила в храма,
сред руини те моля на глас:
„Върни ми само Душата“
и сривай всичко тогаз.
Тя ми е нужна сега, за да мога,
макар полужива, да вдигна глава
и храма свой да изградя отново,
за нечия друга душа!
Вярата ми... тя поне оцеля!!!*
02.11.2008 г.
а олтара в него – твоята душа.
Икони бяха всички обещания,
а погледът ти - скрит в свещта.
Във храма бях единствен богомолец
и пред иконите със дъх стаен
запалвах свещ и коленичех, и се молех
да не загубя вярата си някой ден.
Молитвен псалм шептях в тишината.
Запалвах свещ подир свещ.
Но уви, не бе достатъчна светлината,
олтарът тъмен остана и днес.
Ден след ден, минаваха дните.
Иконите потънаха в прах.
А олтарът почти разруши се
и свещите, угаси ги сълза.
И днес, коленичила в храма,
сред руини те моля на глас:
„Върни ми само Душата“
и сривай всичко тогаз.
Тя ми е нужна сега, за да мога,
макар полужива, да вдигна глава
и храма свой да изградя отново,
за нечия друга душа!
Вярата ми... тя поне оцеля!!!*
02.11.2008 г.
© Емануела Всички права запазени
Сисгурна съм,че си сътвория отново храм!!!
