9.11.2008 г., 12:42

Наказание

1.5K 1 7
Зашлевих си плесница. Нарочно.
(Болят ме ръцете от много прегръщане)
И спрях да бягам. За да започна
към себе си да се завръщам...

Скъсах си картата. Докато го драсках.
Сърцето раних. Вместо виновника.
Помислих тиквата за каляска.
И се изгубих.
(В стрелките на часовника.)

Зашлеви ми плесница! Нарочно.
Вината си нося, родена в мечтите.
Принцове няма. Светът е порочен.
Грабвам си пантофката...
(И сълзите.)

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...