9.11.2008 г., 12:42

Наказание

1.6K 1 7
Зашлевих си плесница. Нарочно.
(Болят ме ръцете от много прегръщане)
И спрях да бягам. За да започна
към себе си да се завръщам...

Скъсах си картата. Докато го драсках.
Сърцето раних. Вместо виновника.
Помислих тиквата за каляска.
И се изгубих.
(В стрелките на часовника.)

Зашлеви ми плесница! Нарочно.
Вината си нося, родена в мечтите.
Принцове няма. Светът е порочен.
Грабвам си пантофката...
(И сълзите.)

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 24 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...