9.11.2008 г., 12:42

Наказание

1.4K 1 7
Зашлевих си плесница. Нарочно.
(Болят ме ръцете от много прегръщане)
И спрях да бягам. За да започна
към себе си да се завръщам...

Скъсах си картата. Докато го драсках.
Сърцето раних. Вместо виновника.
Помислих тиквата за каляска.
И се изгубих.
(В стрелките на часовника.)

Зашлеви ми плесница! Нарочно.
Вината си нося, родена в мечтите.
Принцове няма. Светът е порочен.
Грабвам си пантофката...
(И сълзите.)

© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...