Есенно ( Из "Откровено за лудостта")

Проза

1.2K 0 8

2 мин за четене

Тази вечер танцувам за теб...

Първи танц

Бавно пристъпвам върху жарава от обрулени листа, вятърът довява песенна носталгия. Звуците се преплитат с тихите брътвежи на тъжен щурец и заливат пространството с жадувана феерия от желания. Оставям те да ме събличаш с поглед...

Танцувам за теб, малко по малко косите ми се заплитат в желанието ти за близост... но още е рано... танцът не е свършил.

Втори танц

- Мамо! - чувам как ме вика дървото.

- Мамо! - стенат в унисон остатъците от бликащата нежност на цветята...

- Мамо! - писъците на закъсняла птица се вливат в жадната ми за плът паст. Преглъщам с погнуса. Усещането за надежда горчи...

Танцувам за теб...

Тъпча изкласилите посеви, очите ти ме изпиват, още не съм се съблякла, рано е, нека стане по-студено...

Трети танц

В пазвата ми е заспал гълъб, едвам се сдържам да не погълна и него, но се отказвам при вида на сълзите в очите ти... ще потанцувам и когато притвориш очи, ще го пусна в небитието - все някъде трябва да отиваме след Края.

Танцувам. Вятърът роши припряно косите ми и вие съдбовно в долината на изпепелените ни надежди.

Танцувам над калните вопли на придошлите реки, опивам те с вкус на ферментирало грозде. Устните ми парят с тъгата на необратимо безвремие...

Танцувам около жертвения олтар на очакванията ти, събличам се...

Четвърти танц

Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си...

- Мамо-о-о! - пищиш в ужас от случващото се...

- Мамоо-о-о-о-о-! - ужасът ти се усилва капка по капка..

- Ма-а...

- Тук съм! - плавно придърпвам главата ти в скута си, заривам те в листа, последните, които обрулих от себе си за да те стопля...

Очите ти продължават да ме събличат, плавно политам сред голите клони, целувам смъртта и й прошепвам да не тъгува...

После целувам сълзите ти, топящи се в пламъка на отмиращата ти болка...

***

Утре ще бъде студено, сълзите ти ще завихрят малки снежинки, които утрото ще нашари по моя прозорец...

Утре ще бъде студено...

и Есента ще си е отишла!

10.11.08

Пловдив

Коментари

Cursed (Димитрина Иванова)

"Танцувам за теб, малко по малко косите ми се заплитат в желанието ти за близост... но още е рано... танцът не е свършил."

Няколко минути се го проумявах,чувствах го за себе си.Харесва ми,така виждаш Есента,и аз така я усещам близо до себе си.

"...танцът не е свършил."
А някога ще свърши ли?
Ralina13 (Ралица Стоева)

"Малко, по малко окапвам в душата ти, по мен не остава нищо, което да ми тежи, освобождавам се от плътта, оставам по себе си... "

...Ха, а аз като остана по себе си и най ми тежи...и стържа и търкам до... сухожилия...а тежестта не изчезва...просто притихва на моменти - и есенно, и пролетно, всесезонно въобще...

Харесва ми твоята есен!Обичам да те чета! Поздрав
beti

Кадир, не можеш да си представиш колко добре се справям с бягането...
добре че ме спъват от време на време та успявам да не се загубя.
Хресвам погледа ти, виждам през твоите очи страховете си...
и нямам обяснение за това.
Бъди щастлив!

Ена, толкова си мила!!!
Радвам се, че те познавам!
Ена (Елена Гоцева)

Отново уникален усет и интелект!!!
Прегръщам те, Бехрин!!!
Anita765 (Ани Монева)

Като преход към студа, когато топлото се съпротивлява...губиш и се приспособяваш.
И с нас е така обаче...