13.11.2008 г., 17:37

Пътуване

2.4K 0 7

 

Пътуване 

 

"Помъдряваш" - ми каза Раздялата.
"Оглупяваш" -  прошептя Любовта.
"Разпиляваш се" -  буйстваше Разумът.
"А сега накъде да вървя?"

 

Попитах Сърцето, то нищо не каза,
притихнах отчаян, тогава го чух,
отмерваше Времето лудо -
туп-туп, тик-так, туп-туп...

 

Реших да напредвам - глутница спомени,
плахо отстъпих - ято мечти,
а в огледалото пак ми се смееше
онази усмивка от детските дни.

 

13.11.2008 г. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маранди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....