Ти си отиваш... връщам се аз
към спомени, скрити в мойта душа.
Ти се връщаш, отивам си аз...
следва ли всеки свойта съдба?

Нуждаеш ли се ти от мен... кажи?
Или наистина всичко е нетрайно...
Разминаваме се често, но без лъжи.
Ще се видим някога... случайно.

Една прегръдка, целувка може би...
Мислиш понякога за мен... нали?
Самотни стъпки... безкрайни дни...
Аз искам те завинаги... понякога, дали?

Отново си отиваш... ще се върнеш ли?
Искам ли?... или е по-добре така?
Не открадвай светлината ми... вали,
не дъжд - сълзи... ще спрат... кога?