Внезапно...

Поезия

1.1K 0 29

Внезапно усещане,
парещо чувство,
болка най-незаслужена...
Думи в див полет -
стрели без компромис.
Ничия и ненужна...
Сливане с нищото,
така неподмолно,
пресъхнала вече река...

Като ранена птица
политам надолу...
надолу...

А няма земя...

Коментари

670301 (Павлина Гатева)

Познато усещане. Тъжен и хубав стих.
lotos (Ирина Костова)

От толкова полети и падания дали да не си подрежем крилете
НИКОГА!!!
Прегръдка за този стих!
Рико (Христо БЕЗМЪЛВЕН)

Още щом видях в стиха ти , че няма алтернатива- т.е. да достигнеш до твърдата земя и аз като Георги Видинов, Таня Мезева и Владимир-- си помислих KEEP FLYING ,и на български - Продължавай да летиш! Пожелавам ти го не само на сън, в мислите си и т.н. Поздравления!
враната (Маргарита Василева)

ЕНА...!
БЛАГОДАРЯ!
sunshine_93 (Мила)

много познато,но аз винаги съм се измъквала,дано и ти да успееш!