28.11.2008 г., 1:21

На дъщеря ми

4.4K 0 32
 

Ако теб те боли,

аз умирам

и после

се раждам

за нова смърт -

и така

до безкрайност.

На ъгъл

все ти пресрещам

бедите,

за да не станат

повторяеми -

до окръжност.

В средата

на дългото ми

лято -

пак съм зимна,

ако твоята пролет

е посърнала.

Тихичко

си преглъщам

сълзите,

когато ти си

във водопадни

радости.

Късмет си ми,

дъще -

дар Божи.

Изтриваш ми

със обич

сълзите,

защото знаеш,

че ако ти си нещастна,

аз не мога да бъда

щастлива.

А толкова искам...

 

 

 

МУЗИКА>>>Ако си дал 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...