Трудна за обичане...
Толкова съм мъчна за преглъщане,
колкото съм трудна за обичане.
Неочаквана като завръщане
и неподходяща да надничаш.
И да се затръшваш зад вратата,
няма как от мен да се опазиш.
Враните обичат тъмнината.
Грабвам. И очаквам да ме мразиш.
Бясна! Непобрана в океани съм!
И съм се разголила до пяна.
През гръмоотводи се спасявам.
На градушките тежа във дланите.
Вещица съм. Крия се навсякъде.
Кладите ми дават топлината си.
Виждам те - захвърлен като яхта.
Скъп и бял. И толкова уплашен.
Плътно влизам в тъмните ти дрехи.
Всяка нощ по малко отеснявам.
И на дъното съм ти утеха...
Със студена ласка те спясявам.
Глупости! Съвсем си се объркал.
Смърт ли? Не, не съм. Тя е добрата.
Толкова съм трудна. Като ъгъл.
Бавно неумиране... Тъгата.
25.04.2005
колкото съм трудна за обичане.
Неочаквана като завръщане
и неподходяща да надничаш.
И да се затръшваш зад вратата,
няма как от мен да се опазиш.
Враните обичат тъмнината.
Грабвам. И очаквам да ме мразиш.
Бясна! Непобрана в океани съм!
И съм се разголила до пяна.
През гръмоотводи се спасявам.
На градушките тежа във дланите.
Вещица съм. Крия се навсякъде.
Кладите ми дават топлината си.
Виждам те - захвърлен като яхта.
Скъп и бял. И толкова уплашен.
Плътно влизам в тъмните ти дрехи.
Всяка нощ по малко отеснявам.
И на дъното съм ти утеха...
Със студена ласка те спясявам.
Глупости! Съвсем си се объркал.
Смърт ли? Не, не съм. Тя е добрата.
Толкова съм трудна. Като ъгъл.
Бавно неумиране... Тъгата.
25.04.2005
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
