29.11.2008 г., 9:00

Цветята...

5.6K 0 30

И тази зима ще отмине

със снежната си красота.

Цветята в моята градина

напролет пак ще разцъфтят

със всички багри на дъгата...

Потънали във своя свят

и нежно влюбени в зората,

ще пръскат чуден аромат...

С дъждовен плач ще ги поливам,

със слънчев смях ще ги теша -

да станат още по-красиви

цветята в моята душа...

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...