Днес няма да го мисля

Поезия » Философска

1.3K 0 30

Сърцето ми е многопластово ранимо,

раздава, като Скарлет, двупосочно,

разтваря се пред Бътлър уязвимо,

пред Ашли плаче кърваво, самотно.

И талията... тънка, като нейната,

от нямане стопих се, като истина...

Научих от лъжата, чудодейната,

че лесно се живее без замисляне.

Отнасяше ми вихърът надеждата,

проблемите си исках да разчистя,

разкъсвах на приличието мрежите

и казвах си: „Днес няма да го мисля."

Коментари

gudman (Крикор Асланян)

Там където разумът надделява, не може да съществува безумна изпепеляваща любов.
Човек (Анна Станоева)

Благодаря!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

М...да. Хубав стих, Човече! Ваше Благородие
Paur (Симеон Дончев)

с дар
Весчо (Весела)

кога я прочете? А Скарлет чете ли? Защо като бяхме малки не обръщахме внимание на класическите заглавия? Българското образователна система отглежда литературни неграмотници. Като бях в гимназията си мислех, че класическо е синоним за скучно.
Харесва ми.