... сега са с кървав цвят "сърце"
музика: http://www.vbox7.com/play:ba5addf8
През паяжината на бистрите сълзи
очи премрежени във празното се взират.
От липсата на обич ме боли.
Не ще се върнеш, а със болка искам...
По немите стъкла дъждът вали
и сЪлзи кондензирани се стичат -
рисуват думата, която в мен мълчи -
чрез спомените. А обичах...
Но знам - сълзи се раждат в тишина,
а тя в мен като втечнена самота е.
Ще стихне някога, но смазва ме сега -
сърце боли и с тъга ридае -
за времето, стаило своя ход,
за мигове, в които с теб сме били
и крачели напред, а не назад,
но явно към раздяла сме вървели.
Прошарените листи на дърветата
проплакват тъжно с мене в есента.
Единствено в съня ще са очите ти
и заради тях жадувам пролетта.
По магистралата на спомена пътуваме -
там двамата сме сгушили ръце...
Но на Обичта листата падат тежко и,
зелени някога, сега са с кървав цвят "сърце".
© Петя Кръстева Всички права запазени
