Весан (Ангел Веселинов)
6.04.2006 г., 11:21

Аз не знам...

  Поезия
1.7K 0 5
Всеки път, ти за мен си откритие.
Всеки път аз се питам; "- Какво ли
търся пак?"...И защо в мен долита
неспокойна и трепетна воля
да съм с теб...хей така...да мълчим...
или просто без цел да говорим,
но да знам, че си тук, че те има,
само ти сред милиардите хора,
недостъпна, желана, красива...
Да копнея за твоето тяло,
без да мисля, че пак си отиваш,
че си с друг...И защо след раздяла
в мен остава кошмарна вселена
от досада, от смачкани чувства...
Аз не знам, ти какво си за мене...
Може би любовта е изкуство,
непонятна история в мрака,
светла драма, нелепа измама...
Или може би аз съм глупак...
Или просто я няма...Не знам!

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 9 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

  • Lanfear (Емма)
    Lanfear (Емма)
    Пак прекалено хубаво...
  • desi_em (Десислава Димитрова)
    desi_em (Десислава Димитрова)
    Любовта приема най-различни форми и състояния. Глупаци ли сме че можем да ги усещаме? Аз вярвам в нея и ми се ще и другите да повярват.
    Редиш страхотни стихове. Прекрасни!
  • valia_26 (Валерия Иванова)
    valia_26 (Валерия Иванова)
    Има любов всякаква и не е глупаво,нито наивно да вярваме в нея!Хареса ми стиха!Поздрав!
  • fifii (Неше Ахмедова)
    fifii (Неше Ахмедова)
    Наистина не си глупак!-много е хубаво
  • mimeto-iv (Мими Иванова)
    mimeto-iv (Мими Иванова)
    АЗ знам..... че не си глупак - глупаците не пишат толкова красиво

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.2K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 11.3K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 5.2K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 5.7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 7.1K 5.0