14.12.2008 г., 15:11

Безвъпросно

1.6K 0 33

 

Дяволът в мен пак избуява.

Кълни от въпроси.

Тежко проклятие ставам.

Анатема от отговори.

Не искам да съм изпросена.

Аз съм прошка.

Неизбежна съм -

като истина.

Скучна съм,

ако съм безвъпросна.

Делнична съм

от неналичност.

Без небе

съм самоизмама.

И не мога да дишам.

С кибритена клечка

паля всички илюзии.

И в техния огън изгарям

всяко разпятие,

недокосване,

химерата

на света

без двама.

Защото...

съм бяла...

Цяла съм...

Истинска...

Сега

аз съм

дяволът.

Други въпроси?

 

 

МУЗИКА>>>

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 16 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...