Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории като поезия, проза, преводи, фотография, музика, изобразително и приложно изкуство.

 

Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе. Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.

Бъдете себе си, бъдете откровени!
Мобилно приложение Otkrovenia

Онлайн:

 114 728

 18 629

 387 727

 2 110 472

Предизвикателства
Хлябът - сила за живот Проза 7
Национално-освободителни борби Проза 0
Замръзналото кралство Поезия 5
Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите Поезия 18
Пролетта и Жената Приложни Изкуства 12

Още Предизвикателства »

Скорошни победители:

Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) Поезия 9
А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) Поезия 23
Мари́ (Ръчно изработен подарък за любимия човек) Приложни Изкуства 17
Лисанини вълнения (Да се посмеем заедно) Поезия 19
С най-прекрасното небе (Космосът- свят на безброй приключения) Поезия 13
Предложения
ЩЕ ПОМНЯ ВИНАГИ
на Росица Копукова с огромна признателност
Аз помня винаги доброто.
И злото помня в този грешен свят.
Два бряга длан към мен протягат - ...
  1143  16  16 
  687  21 
Обичам те, защото си прекрасна,
полегнала на стихналата гръд.
Потъвам в погледа ти замечтаноясен,
изваян от любов и антиплът.
Едно видение загледано в безкрая, ...
  2159  26  17 
Текст, музика и изпълнение – Мильо Велчев, аранжимент – Стефан Маринов
  3849  12 
  3386  27  59 
La soledad Самота
No vengáis a mí con desamor. Не идвайте при мен с омраза.
¡No me llaméis bueno! Не ме наричайте добър.
No sé como recibiros. Не зная как да ви посрещна.
Seguid vuestro camino y buscad Вървете в пътя си, търсете ...
  1995 
Сърцето ми е с форма на юмрук
и често се обръща срещу себе си.
Почти инфарктно теб те няма тук,
почти не се намирам между белезите.
Изпъвам като струна любовта ...
  1886  25  38 
  1599  10 
  2639  25 
  1495 
Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така казваше мъжът ѝ, защото едно дете не можа да му роди, а той искаше синове. Едър, як, шкембелия, беше хала в работата и ненаситен на ядене и пиене. И на жени. Една да забременее, казваше ѝ, ще я прибера, ...
  5050  39  81 

Още произведения »


: ??:??