Полази ми сърцето
(Честито на именниците)
Ключa очакван с устни ми подаде.
Разтворих си вратите, за да влезеш.
Полази ми сърцето, ти - Игнате...
отдавна чаках те да дойдеш.
Гощавам те с безсънните си нощи,
омесени със аромат на дюли.
Тръпчинкова преглъщай ме със виното,
до жар изтляло в моите зеници.
От дланите ти струите потичат
на парещо, задъхано стенание,
и устните ми в твоите се вричат,
че могат да простят, и да обичат.
Мигът разтвори чудните врати на Рая,
и аз те пуснах, да останеш в мен.
Полази ми сърцето и душата...
Без тебе Мъчница ще бъде моят ден.
Ключa очакван с устни ми подаде.
Разтворих си вратите, за да влезеш.
Полази ми сърцето, ти - Игнате...
отдавна чаках те да дойдеш.
Гощавам те с безсънните си нощи,
омесени със аромат на дюли.
Тръпчинкова преглъщай ме със виното,
до жар изтляло в моите зеници.
От дланите ти струите потичат
на парещо, задъхано стенание,
и устните ми в твоите се вричат,
че могат да простят, и да обичат.
Мигът разтвори чудните врати на Рая,
и аз те пуснах, да останеш в мен.
Полази ми сърцето и душата...
Без тебе Мъчница ще бъде моят ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
