vanila_n (Виолета)
26.12.2008 г., 22:42

Непозната

  Поезия » Любовна
1.9K 0 19
 

Спомням си онези светли дни -
изпълнени с емоции и страсти...
и двама с теб фатално влюбени,
на времето и бариери неподвластни.

Чертаехме планове, мечти...
съдбите си преплетохме в една.
Но чуждо ми е всичко днес, уви.
И копнея да потъна в самота!

Вярата ми - безнадеждно разпиляна.
Разочарование превзело е душата.
Знай, от мене нищо не остана!
Друга съм, напълно непозната.

© Виолета Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 26 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

  • Napolitano (Валентин Желязков)
    Napolitano (Валентин Желязков)
    Вместо думи!...

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=99212

  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    Таня,Благодаря за задълбочените коментари. Изключително ми е приятно, че беше с мен!
    Наташа, Ина, Благодаря и на вас!
  • in4enceto_91 (Ина)
    in4enceto_91 (Ина)
    Тъжен, но красив стих!
  • posh` (Таня Атанасова)
    posh` (Таня Атанасова)
    Знаеш ли, винаги ми е било интересно това-как винаги има разминаване-понякога чувстваме краят вътре в нас много преди да го изречем и да бъдем честни и с човека до себе си;понякога раздялата идва без да сме усетили, че сега е времето.Не винаги сърцето се подчинява на думите "край" и "сбогом".Както и да е, искам да кажа, че е много тежък и труден този момент, в който сърцата усещат, копнеят за раздяла, но на хората им в трудно да го признаят.Трудно е сбогуването с миналото, ощя повече, когато то е било "светли дни -
    изпълнени с емоции и страсти...
    и двама с теб фатално влюбени" .Но една толкова красива любов заслужава поне честност накрая, дори и от двама вече непознати...
  • natiii (Наташа Басарова)
    natiii (Наташа Басарова)
    Великолепен стих,Вили!Весело посрещане на Новата година!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 7.2K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 6.2K 5.0

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Поезия 5.6K 5.0

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Поезия 5K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 7.3K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 6K 5.0