26.12.2008 г., 22:42

Непозната

1.6K 0 19
 

Спомням си онези светли дни -
изпълнени с емоции и страсти...
и двама с теб фатално влюбени,
на времето и бариери неподвластни.

Чертаехме планове, мечти...
съдбите си преплетохме в една.
Но чуждо ми е всичко днес, уви.
И копнея да потъна в самота!

Вярата ми - безнадеждно разпиляна.
Разочарование превзело е душата.
Знай, от мене нищо не остана!
Друга съм, напълно непозната.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Таня,Благодаря за задълбочените коментари. Изключително ми е приятно, че беше с мен!
    Наташа, Ина, Благодаря и на вас!
  • Тъжен, но красив стих!
  • Знаеш ли, винаги ми е било интересно това-как винаги има разминаване-понякога чувстваме краят вътре в нас много преди да го изречем и да бъдем честни и с човека до себе си;понякога раздялата идва без да сме усетили, че сега е времето.Не винаги сърцето се подчинява на думите "край" и "сбогом".Както и да е, искам да кажа, че е много тежък и труден този момент, в който сърцата усещат, копнеят за раздяла, но на хората им в трудно да го признаят.Трудно е сбогуването с миналото, ощя повече, когато то е било "светли дни -
    изпълнени с емоции и страсти...
    и двама с теб фатално влюбени" .Но една толкова красива любов заслужава поне честност накрая, дори и от двама вече непознати...
  • Великолепен стих,Вили!Весело посрещане на Новата година!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...