Фарът-страж
По тихите ми стъпки
се завръщаш.
Отварям портите
на южните си приливи.
Морето е спокойно.
И вятърът свещенодейства
по къдрите
на синьото вълнение.
А твоят глас
отново шушне ми
гальовно
в сребърна черупка
на морска раковина.
Отмина бурята.
Добре че фарът
е страж
на нашите милувки.
А пътят на вълните
все към изгрев
разплисква
нашите желания.
Усмивка съм -
от бяла пяна,
родилата се Афродита,
а ти си огънят
на малката ми тайна,
която нося
във гърдите си.
МУЗИКА>>>
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
И по един верен Фар!!! С обич! Весела
