12.01.2009 г., 0:14  

Лавандулово синьо поле

2.4K 0 24

 

И не искай от мен да ти е лесно.

Невъзможна съм от обичане.

Вълшебна и реалистична -

винаги ще обърквам разума ти.

Непонятна ще съм за душата ти

от толкова много сбъдване.   

Но пък дишаш с пълни гърди аромата

на лавандулово синьо поле.

 

 

11.01.2009 г.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...