Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество
"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории
като поезия, проза, преводи, фотография,
музика, изобразително
и приложно изкуство.
Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от
емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе.
Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.
Бъдете себе си, бъдете откровени!
Онлайн:
114 819
18 638
388 340
2 112 788
Предизвикателства
ВремепространствоПоезия 5Колко малко му трябва на човек, за да полети на крилете на Времето отвъд познатото Пространство, където в света на Въображенето е напълно естествено да се родят Възможности.Този път на sisidara (Сиси) - честита й победа в любовните безумия, се падна честта да предизвика възможностите ви да сътворите акростих, използвайки думата - тема на настоящия конкурс - ВРЕМЕПРОСТРАНСТВО.Дерзайте и нека най-добрият спечели това "пътуване"! |
||
| Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! | Поезия | 5 |
| За всеки повод подарък от сърце | Приложни Изкуства | 2 |
| Хлябът - сила за живот | Проза | 8 |
| Национално-освободителни борби | Проза | 0 |
Скорошни победители:
| Подарък за нея (Пролетта и Жената) | Приложни Изкуства | 12 |
| В заскреженото небе (Замръзналото кралство) | Поезия | 5 |
| Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) | Поезия | 24 |
| Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) | Поезия | 9 |
| А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) | Поезия | 23 |
Предложения
Ищабай и цветето щанбентун
Тази легенда на древните маи е за две сестри, които били невиждани красавици. Едната от тях била известна като "грешница" и се казвала Ищабай, а другата била "добрата и почтена жена" на име Утсколел. Хората презирали първа ...
на райе от ребра, през които тревата расте.
Със Адамова кост небосводът е вечно пронизан
и звездите му дават на всяка минута отчет.
Ех, живот! Ти къде без сърцето ми пламнало беше? ...
– Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?…
Толкова е тъмно, че нищо не виждам.
… Тишина.
– Ехо, къде си? ...
навремето ми беше като брат,
но завъртя животът ни юздите
и бяхме си изгубили следите...
С дечица две съдбата го дарила, ...
Учи се да живееш без мене. От сега.
Знам тоя свят, като зловеща пантомима
се пули в плахите зеници на сърна.
Понякога ще ти се струва, че ме виждаш ...
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
