Приспивно
„Кой чука в този късен час.
Аз чукам - каза Финли.
Върви си, всички спят у нас.
Не всички - каза Финли."
Робърт Бърнс
Недей да плачеш, мила. Във синя нощ
луната е красива, прилича ми на теб.
(Изобщо всичко с тебе свързвам.)
Измислил съм й ново име
и ти го давам (не плачи ме).
Луна ти давам с мойто име
да те приспива - с нани, нани-на...
Недей, недей да плачеш, мила,
сълзите на жена са самодивска сила,
а аз съм много слаб (не ми отива
на тях да се подпра), убива мисълта
за тежките им звуци, когато падат
по голото ти рамо... и по гръдта.
Приспивам те, приспивам с нани-на...
Недей, недей така, любима...
(Ах, колко си красива, когато те приспивам.)
Спи... на-ни, на-ни-на... във мойта тишина...
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
