18.01.2009 г., 18:11

Евроинтеграция

1.5K 1 19

Евроинтеграция

 

 

По полята из нивята

бурен избуява,

а земята - тя, горката,

оран ожидава.

 

Всяко село - опустело -

старци там изтляват,

да работят те имота

щат, но не успяват.

 

Колко време ще отнеме

за да проумеем -

без реформа в срок и норма

няма да успеем...

 

Парламентът до момента

никак не решава

таз дилема и проблема

се задълбочава.

 

Как заплати по-богати

Юръп*  би ни дала

като тъне само в тръне

България цяла!?

 

 С буренаци и трънаци

искаме в Европа

да се включим - ще получим

европейска сопа.

 

Незабавно да избавим                                                                                                          

от злини нивята -

на Европа да се хлопа

после на вратата!

 

2006 г.

     

 

Това стихотворение беше публикувано във в-к "Трета възраст", няколко месеца преди да ни приемат в ЕС, но не цялото. Цензурата оряза половината от  него. Любопитен съм, дали Вие ще го публикувате цялото, след като "европейската сопа" е вече факт. Вапцаров казва, че само в мечтите няма цензура, дали е прав? 

 

                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хэх...Ваши грабли.теперь наши грабли...
  • Ех, нема такъв народ...
  • Хубаво,но от дистанция на времето,никой не помни какво е било!!!Днес като говоря на моят горд-син,не вярва!!!Затова-се пише и на камък,да се помни!!!
  • Не такойже иа пропоица,матери своиу продат!
  • Правилно!Открила си от къде взаимствах мелодията.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...