18.01.2009 г., 18:11

Евроинтеграция

1.5K 1 19

Евроинтеграция

 

 

По полята из нивята

бурен избуява,

а земята - тя, горката,

оран ожидава.

 

Всяко село - опустело -

старци там изтляват,

да работят те имота

щат, но не успяват.

 

Колко време ще отнеме

за да проумеем -

без реформа в срок и норма

няма да успеем...

 

Парламентът до момента

никак не решава

таз дилема и проблема

се задълбочава.

 

Как заплати по-богати

Юръп*  би ни дала

като тъне само в тръне

България цяла!?

 

 С буренаци и трънаци

искаме в Европа

да се включим - ще получим

европейска сопа.

 

Незабавно да избавим                                                                                                          

от злини нивята -

на Европа да се хлопа

после на вратата!

 

2006 г.

     

 

Това стихотворение беше публикувано във в-к "Трета възраст", няколко месеца преди да ни приемат в ЕС, но не цялото. Цензурата оряза половината от  него. Любопитен съм, дали Вие ще го публикувате цялото, след като "европейската сопа" е вече факт. Вапцаров казва, че само в мечтите няма цензура, дали е прав? 

 

                    

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Тенев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хэх...Ваши грабли.теперь наши грабли...
  • Ех, нема такъв народ...
  • Хубаво,но от дистанция на времето,никой не помни какво е било!!!Днес като говоря на моят горд-син,не вярва!!!Затова-се пише и на камък,да се помни!!!
  • Не такойже иа пропоица,матери своиу продат!
  • Правилно!Открила си от къде взаимствах мелодията.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...