23.01.2009 г., 17:01

Връщам се

968 0 14
Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.

Спомняш ли си? Вече сме се срещали.
Пееха щурци и беше лято.
Дните се топяха като свещите,
дето пред олтара ми горяха.

Сети ли се? Идвах и през зимата.
Топлих те, напук на ледовете.
Май, че си забравил мойто име...
Аз любов съм. Идвам, за да светя.

Знаеш ли? В минутите отчаяни
в тебе продължих да съществувам.
Сам си, а не ме повика - знаех си.
Смъртните от болка се страхуват.

Плаша ли те? Пак пресичам пътя ти.
Всичко ти прощавам. Незаслужено.
Сигурно познаваш ме по стъпките.
Връщам се. Защото съм ти нужна.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...