23.01.2009 г., 17:01

Връщам се

936 0 14
Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.

Спомняш ли си? Вече сме се срещали.
Пееха щурци и беше лято.
Дните се топяха като свещите,
дето пред олтара ми горяха.

Сети ли се? Идвах и през зимата.
Топлих те, напук на ледовете.
Май, че си забравил мойто име...
Аз любов съм. Идвам, за да светя.

Знаеш ли? В минутите отчаяни
в тебе продължих да съществувам.
Сам си, а не ме повика - знаех си.
Смъртните от болка се страхуват.

Плаша ли те? Пак пресичам пътя ти.
Всичко ти прощавам. Незаслужено.
Сигурно познаваш ме по стъпките.
Връщам се. Защото съм ти нужна.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...