23.01.2009 г., 17:01

Връщам се

1.1K 0 14
Как не ме позна? Та аз съм същата.
Знаят ме от хиляди години -
тръгвам си, а после пак завръщам се,
никой смъртен няма да отмина.

Спомняш ли си? Вече сме се срещали.
Пееха щурци и беше лято.
Дните се топяха като свещите,
дето пред олтара ми горяха.

Сети ли се? Идвах и през зимата.
Топлих те, напук на ледовете.
Май, че си забравил мойто име...
Аз любов съм. Идвам, за да светя.

Знаеш ли? В минутите отчаяни
в тебе продължих да съществувам.
Сам си, а не ме повика - знаех си.
Смъртните от болка се страхуват.

Плаша ли те? Пак пресичам пътя ти.
Всичко ти прощавам. Незаслужено.
Сигурно познаваш ме по стъпките.
Връщам се. Защото съм ти нужна.

© Вики Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 26 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...