Самотникът с неутолена жажда,
копнее нейната любов
неустоима.
И всеки път, той буйната очаква -
безумно смела,
неукротима.
И ето я!
Връхлита сухата му плът.
Залива го стихийната и власт.
Разлива се,
а той попива я до смърт.
Насища го пенливата и страст.
За първи и последен път.
Неповторимо.
Дори и слънцето не може да я пресуши.
В единствен миг.
Необратимо.
Любовникът живота на поредната вълна изпи!
08.2007
Julie
© Юлия Димитрова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
Синьо.цвете
/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
