25.01.2009 г., 16:15  

Любовникът

1.3K 0 31

               

 

 

 

Самотникът с неутолена жажда,

 

копнее нейната любов

 

неустоима.

 

И всеки път,  той буйната очаква -

 

безумно смела,

 

неукротима.

 

И ето я!

 

Връхлита сухата му плът.

 

Залива го стихийната и власт.

 

Разлива се,

 

а той попива я до смърт.

 

Насища го пенливата и страст.

 

За първи и последен път.

 

Неповторимо.

 

Дори и слънцето не може да я пресуши.

 

В единствен миг.

 

Необратимо.

 

Любовникът живота на поредната вълна изпи!

 

                                    

                      

 

08.2007

Julie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...