25.01.2009 г., 16:15  

Любовникът

1.3K 0 31

               

 

 

 

Самотникът с неутолена жажда,

 

копнее нейната любов

 

неустоима.

 

И всеки път,  той буйната очаква -

 

безумно смела,

 

неукротима.

 

И ето я!

 

Връхлита сухата му плът.

 

Залива го стихийната и власт.

 

Разлива се,

 

а той попива я до смърт.

 

Насища го пенливата и страст.

 

За първи и последен път.

 

Неповторимо.

 

Дори и слънцето не може да я пресуши.

 

В единствен миг.

 

Необратимо.

 

Любовникът живота на поредната вълна изпи!

 

                                    

                      

 

08.2007

Julie

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...