Самотникът с неутолена жажда,
копнее нейната любов
неустоима.
И всеки път, той буйната очаква -
безумно смела,
неукротима.
И ето я!
Връхлита сухата му плът.
Залива го стихийната и власт.
Разлива се,
а той попива я до смърт.
Насища го пенливата и страст.
За първи и последен път.
Неповторимо.
Дори и слънцето не може да я пресуши.
В единствен миг.
Необратимо.
Любовникът живота на поредната вълна изпи!
08.2007
Julie
© Юлия Димитрова Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
maistora
На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
