30.01.2009 г., 7:42

Изворче

1.4K 0 29

Обичам те,
докато свърши думата "обичам",
или
докато спре ръката ми да пише.
Как облакът да каже на земята,
че я търси и защо я търси?
Земята как да каже, че го чака?
И аз така.


Не ме измъчвай и не искай думи.
Виж слънцето - след милион години
още е на буквичката "О".
А ти от мене искаш цяла дума!
Ще те излъжа, че вървя към теб.
Минавам през света - това е всичко.
Пътят ми е толкова красив,
а ти си само изворче край пътя.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...