Проклех те от сърце
с мъка дълбока,
че лошо постъпваш
от злоба жестока.
Не разбра ли, че съм
неуязвима,
но твоят живот
от днес ще е пустиня:
суров, безпощаден,
без глътка вода,
само от завист
докара това!
Пек, слънце прижуля,
ни сянка за миг,
вървиш с дрехи раздрани,
крещиш, но без вик!
Вървиш, без да спираш,
през пясъци бели,
и плачеш, и падаш
с крака огрубели.
Проклиняш съдбата,
защо ли страдаш така?!
Не знаеш, че всъщност
изкупваш греха...
© Nina Toshich Всички права запазени
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
