Проклятие

Поезия

798 0 6

Проклех те от сърце

с мъка дълбока,

че лошо постъпваш

от злоба жестока.

Не разбра ли, че съм

неуязвима,

но твоят живот

от днес ще е пустиня:

суров, безпощаден,

без глътка вода,

само от завист

докара това!

Пек, слънце прижуля,

ни сянка за миг,

вървиш с дрехи раздрани,

крещиш, но без вик!

Вървиш, без да спираш,

през пясъци бели,

и плачеш, и падаш

с крака огрубели.

Проклиняш съдбата,

защо ли страдаш така?!

Не знаеш, че всъщност

изкупваш греха...

Коментари

LJULJU (Люба Георева)

Никол, аз проклинам самата невъзможна любов - моята невъзможна любов, а не човека, по когото въздишам...
robert (Роберт Кулиани)

...Проклех те от сърце...

!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Много здраво!!!!!!!!!!!!!!
Laska (Ласка Александрова)

но дали трябва да се кълне...
voda (Елица Ангелова)

Хубаво е всеки да изкупи греха си, а не друг да плаща заради него.
Но де тази правда?!
Силен стих!
vanila_n (Виолета)

Наистина силен!