Проклех те от сърце
с мъка дълбока,
че лошо постъпваш
от злоба жестока.
Не разбра ли, че съм
неуязвима,
но твоят живот
от днес ще е пустиня:
суров, безпощаден,
без глътка вода,
само от завист
докара това!
Пек, слънце прижуля,
ни сянка за миг,
вървиш с дрехи раздрани,
крещиш, но без вик!
Вървиш, без да спираш,
през пясъци бели,
и плачеш, и падаш
с крака огрубели.
Проклиняш съдбата,
защо ли страдаш така?!
Не знаеш, че всъщност
изкупваш греха...
© Nina Toshich Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
Пламена_Кръстева
Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
