Пред паметника на Васил Левски
Във парка застанал на поста
изправен героят стои
на стража и с обич синовна
над род и родината бди.
С патина зелено-кафява
отдавна е бронзът покрит,
с на времето златната пяна
е сякаш изцяло пропит.
С крилете на порива вечен
на славните наши деди,
отправил е поглед далечен
в простора на свелите дни.
И шепне ни сякаш завета,
завета свещен и велик:
"За свята и свидна родина,
за своя поробен народ
как славно героят умира
безстрашен, уверен и горд"...
.........................................
По време на криза забравен
от хора, потънали в мрак...
Но в парка застанал изправен
героят на поста е пак.
За правда и истина свята,
за подвизи в устрем велик
отново зове ни в борбата
с коварния враг многолик...
06.02.2009 г.
© Христо Оджаков Всички права запазени
