16.02.2009 г., 0:09

Дълго причастие

1.1K 0 22

 

Понякога скитах

и съвсем неприкрито

оставях тънки следи

по устието

на придошлата тъга.

Пребродих пространствата.

Срещу живота вървях

по тротоара

на непредпазливата си

душа.

Върлувах със сенките

на мечтите.

Една по една

преодолях преградите

на битието.

Безмълвно хлипах

там в тъмнината,

но вървях.

Разкъсваха ми небето,

но проклятие не изрекох.

Скъсяваха разстоянията

между мен

и ръждивата болка.

Убиваха в мен детето.

В съня си го раждах пак -

все по-пречистено

и по-светло -

като мантра

от снежно зачатие.

И чужда,

и своя,

превързах душата си,

изградих й обител,

в която да може

да изчака края

на дългото си причастие.

Въздух и вода си ми,

Животе!

 

11.04.2008 г.

 

 

МУЗИКА>>> 

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • казвам се hapka-kapka. не мога да коментирам и ме е страх да коментирам, защото аз съм любител. на 04-03 изпратих свое стихотворение в сайта, но не е публикувано още и се питам защо?
    това което само мога да кажа за твоите стихове е, че са много лични и от струи твоята чувствителна, лъчезарна и променяща се душа. моето мнение е, че поезията е резултат от излязла душа от автора - изблик на неговите скрити усещения и всяко такова "излизане" е прекрасен акт на освобождаване и споделяне. надявам се да ми напишеш коментар за моята "излъгана любов" когато се появи.
  • След всичко казано до сега ми е много трудно да добавя нещо ново, нещо неказано. Веси - иска ми се да те познавах, за да мога да ти кажа колко невероятно се чувствам, четейки твоите стихове! Благодаря ти!
  • Поздравления!Но не ти ли е и малко ядове !
    Прегръдки, Ники!
  • Прекрасен стих!
    Поздравления, Веси!

  • Е сега вече ще се прегръщаме!!!!!!!

    Уникален стих!!!
    !!!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...