17.02.2009 г., 9:54

приятели

585 0 2
Пустота!
Студено!
Безхаберно време!
Сякаш до край изхабено,
сърцето ми дреме...
Не срещам ни радост,
ни  тъга, ни мъка!
Безмълвие само,
затишие, скука...
Промени!
Рокади!
Приятели стари
от годините
"а бяхме млади".
Момичета и момчета
малко овехтели,
грижливо прибрали
перчемите бели.
В сърцата - младежи
останали вечни,
с купони и танци
от дните далечни...
В очите само
вече е стаена
цялата мъка
на зрелост уморена.
Важното е друго,
че не ни пука,
че сме всички заедно
и че пак сме тука!
И в нужда спешна -
случай неотложен
всеки ти помага -
няма казус сложен!
Във моменти трудни
на нашия живот,
всеки да помогне
на всеки е готов.
И на всеки, всички
дружно, до един,
казваме високо:
"БЛАГОДАРИМ!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....